"Черно мляко", Елиф Шафак

Тази книга на Елиф Шафак е за нея самата. В качеството й на писателка, жена, майка – горе-долу в този ред. Но и за всички жени, които са изправени пред най-трудното решение – дали да следват предопределения им от обществото, порядките и възпитанието път на майчинството или да направят свой собствен избор. Елиф Шафак разказва за голямата борба на вътрешните й гласове, за това, колко е трудно да въдвориш мир в душата си, когато искаш толкова много неща едновременно.

Не на последно място това е книга и за родилната депресия, най-страшното чудовище, което изсмуква силите и желанието за живот на майката, и то точно в момента, която е най-уязвима. За всяка от нас - жените, които преди да станат майки, са били нещо друго, „Черно мляко“ е споделено откровение, заради простичкия и честен разказ за трудностите и съмненията, безсънните нощи и страха, че няма да се справим, че няма да сме добри майки и целия този ужас, за който рядко се говори, освен с близка приятелка.

На мен тази книга ми беше много приятна и заради друго – в нея Елиф Шафак простичко разказва за съдбата на най-известните писателки, за изборите, които е трябвало да правят и за цената на решенията, които са взимали. Разсъждава и за това, колко е трудно да си жена, която е надскочила предопределената й роля и е посмяла – в различни времена и общества – да твори, да изказва мнение, да живее пълноценно. Да роди не само децата си, но най-вече себе си. Да пише историята на живота си с мастило – черното мляко на творчеството.