ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Червенокосата", Орхан Памук

"Червенокосата", Орхан Памук

Орхан Памук е автор, когото харесах още преди да съм прочела и една книга от него. Усетих тази необяснима близост, която се случва да изпитаме към непознати, попадайки на едно негово интервю малко след завръщането ми от Истанбул преди много години. И разбира се, едва дочаках да си купя първата преведена негова книга. Оттогава съм му почти вярна. Да съм пропуснала най-много една от издадените у нас негови творби. "Червенокосата" е едновременно типична за автора и в известна степен, предвид малкия й брой страници, изненадваща, защото съм свикнала Памук да се впуска в обяснения, в които едното повлича друго, то - трето и така, докато разказът заприлича на източна поема...

Тук въпреки сюжетната препратка към вечните творби на Персия и Корана историята е по-скоро западна. Отсъстващата бащина фигура, опитът да бъде заменена, бунтът, вината за предполагаемото убийство, неволното "кръвосмешение" и финалното отцеубийсво, "студено" сервираното отмъщение на изоставената любовница, делото за бащинство с цел унаследяване... Има много от типичната прагматичност на съвремения западен свят в този пласт от романа, размесен с типичната за Ориента склонност към фатализъм и предопределеност.

Сякаш за пореден път Орхан Памук ни обръща внимание, че светът е неделим и че човешките страсти са еднакви във всяко едно кътче на планетата.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...