Неделен книжен клуб

"Червенокосата", Орхан Памук

Орхан Памук е автор, когото харесах, още преди да съм прочела и една книга от него.

"Червенокосата", Орхан Памук

Орхан Памук е автор, когото харесах още преди да съм прочела и една книга от него. Усетих тази необяснима близост, която се случва да изпитаме към непознати, попадайки на едно негово интервю малко след завръщането ми от Истанбул преди много години. И разбира се, едва дочаках да си купя първата преведена негова книга. Оттогава съм му почти вярна. Да съм пропуснала най-много една от издадените у нас негови творби. [[more]]"Червенокосата" е едновременно типична за автора и в известна степен, предвид малкия й брой страници, изненадваща, защото съм свикнала Памук да се впуска в обяснения, в които едното повлича друго, то - трето и така, докато разказът заприлича на източна поема...

Тук въпреки сюжетната препратка към вечните творби на Персия и Корана историята е по-скоро западна. Отсъстващата бащина фигура, опитът да бъде заменена, бунтът, вината за предполагаемото убийство, неволното "кръвосмешение" и финалното отцеубийсво, "студено" сервираното отмъщение на изоставената любовница, делото за бащинство с цел унаследяване... Има много от типичната прагматичност на съвремения западен свят в този пласт от романа, размесен с типичната за Ориента склонност към фатализъм и предопределеност.

Сякаш за пореден път Орхан Памук ни обръща внимание, че светът е неделим и че човешките страсти са еднакви във всяко едно кътче на планетата.