Обичам да си измислям истории, докато заспивам. Когато лежа вечер в тъмнината, в главата ми се прескачат образи и думи, които съвсем не са ретроспектива на изминалия ден, а са някакви мои лични филми – интересни и напълно измислени. Да се заспива с истории е за мен единственият безболезнен начин да премина в света на сънищата неусетно и с удоволствие.
Обичам и да слушам истории, особено свързани с миналото или със семейството. Напоследък у дома сме на вълна разказване на семейната история и синът ми е толкова въодушевен, че всеки ден се опитвам да си спомням по нещо ново, специално за него.[[more]]„Човек на тъмно“ на любимия ми Пол Остър е книга, съставена от тези две неща – измислени истории преди лягане и семейни хроники. Цялата книга се случва една нощ в леглото на възрастния Огъст Брил, пенсиониран литературен критик, вдовец, носител на „Пулицър“, обичен баща и дядо. Отначало Огъст се опитва да се приспи с интересна и страшничка история за една паралелна Америка, която не воюва с Ирак и Афганистан, а със себе си и гражданската война постепенно унищожава страната. След това при него се промъква внучката му и в тъмнината той й разказва за покойната си съпруга, за драматичната история на своя брак и любовта си, която още живее някъде в него като рана.
Както съм споделяла и преди, книгите на Пол Остър не са написани с цел да се помнят дълго или да станат някакви уникални шедьоври. Те са просто един страхотен начин да преминем в страната на сънищата вечер с история, написана талантливо, човешки и истински. А това, впрочем, си е сериозен талант.
