"Чудо" на Надя Захариева е поредната тънка книжка, написана от жена и прочетена от мен по време на боледуване. Това са не много дълги разкази, един от които вероятно няма да забравя и който ще ме държи далеч от други книги на авторката. Да, няма да й "простя" превръщането на злощастната циркова зебра в кожено палто като отчаян опит на изоставено от майка си дете да я задържи. Запомнящо се, може би дори оргинално, но само в частта си с екзотичното животно. Останалото е до болка познато и експлоатирано. [[more]] Такива са и повечето от темите в другите разкази - от бягащите по време на балканските войни жени и изоставянето на ревящото пеленаче, за да не ги издаде, през добрия артист, спасяващ наркозависима, та до английските пенсионери в българското село и втория шанс. Приятен стил, но някак дори в рисуването на образи и обстановка има доста клишета, мутри, бивши функционери, сегашни юпита - нищо не е извън традиционните рамки, в които сме свикнали да го поставяме.
Бих могла дори да харесам тези разкази, ако не ми беше обещано чудо, нещо извън коловоза на онова, което сме свикнали да наричаме "трябва да се живее и да изкарваме за хляба". Бих казала че, "чудото" не излиза от блатото, в което някога Елин Пелин заряза бирника.
