Клара и сянката

 „Клара и сянката“ е от онези книги, които те държат в напрежение, обсебват мислите и въображението ти и дори да искаш, няма отърване от тях. Дори и след като ги прочетеш. Зловеща е първото определение, което ми идва наум за нея. Впечатляваща е второто. Въпреки че описва сцени на насилие /една от които според мен беше напълно излишна и проява на изключително лош вкус/, не те са причината за ужаса, който човек изпитва, четейки „Клара и сянката“.

Хосе Карлос Сомоса описва една напълно измислена картина на бъдещето, в което живи хора се подлагат на нечовешко отношение и мъки, за да превърнат телата си в произведения на изкуството или още по-лошо - живи украшения или детайли от обзавеждането. Ужасът е в реализма, който лъха от книгата. Четеш и първо не вярваш на очите си. После четеш и си казваш – ми да, това е напълно възможно. И ето това е ужасът – че няма граници пред алчността, облечена в претенция за изкуство. И макар сюжетът на „Клара…“  да е напълно измислен, достатъчно е да помислиш известно време на тема съвременно изкуство, за да ти стане ясно, че апологетите му нямат нужда от много аргументи – щом нещо е обявено за изкуство, то в повечето пъти става такова.

„Клара и сянката“ е от онези книги, които повдигат важни морални въпроси. Това е нейната заслуга, извън добре изградената интрига и напрежението, което се нагнетява с всяка страница. За нея Хосе Карлос Сомоса е удостоен с престижната испанска награда „Фернандо Лара” за 2001 г. и с най-реномираното световно отличие в областта на криминалната литература – наградата „Дашиъл Хамет“ за 2002 г.