ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“Цветя от края на 80-те”, Румен Янев, Емил Братанов

“Цветя от края на 80-те”, Румен Янев, Емил Братанов

В стая, скрита от закона,
чиновник благ реди цветя.
Шепи, тръпнещи в наслада,
пълнят вазата с боза.
(Васил Гюров, “Цветя от края на 80-те”)

Не мога да напиша нищо смислено в жанра “критика” точно за тази книга по няколко твърде лични причини. Първо, защото заглавието й е взето от абсолютно най-най-любимата ми песен на култовите Ревю. Второ, защото и аз съм го ползвала преди 12 години за заглавие на материал в тогавашното си списание “Нов Ритъм”, посветен на същата скъпа за мен тема. Трето, защото всичко, описано тук, е част и от моите млади години, когато се опитвах с кандидатстудентски трепет да се вмъкна в светилището на българската рок журналистика – вестник “Ритъм”, а авторите на книгата (единият впоследствие беше и мой главен редактор) ми се струваха титани на не твърде изящната, но всепомитащо мощна рокендрол словесност, с каквито не бих дръзнала да се меря...


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Ето какви са фактите. Така нареченото Второ поколение на българския рок е представено в този респектиращ том под редакцията на Доротея Монова върху над 600 страници с над 270 снимки и над 240 текста на песни. Документалните четива са допълнени с нови красноречиви интервюта с участниците в онези събития от края на 80-те, които, слава Богу, са тук. Защото мнозина си отидоха от този свят – като китариста Бойчо Карабойчев от Ревю, като барабаниста Иван Латинов от Ера, като басиста и поет Димитър Воев от Нова Генерация, несравним с никого, изпъкващ над всички с прекрасната грозота на лириката си, както изпъкваше и над тълпата с високия си ръст.За щастие Румен Янев и Емил Братанов са се срещнали с другите герои на епохата и са измъкнали от тях интригуващи истории за онези цинично-романтични времена, когато тоталитарният соц се разпадаше и когато музиката беше толкова важна, че при запознанство с някого след “как се казваш” се питахме “какво слушаш”. Тук са и Кольо Гилъна и Владо Унгареца от Контрол, и Васо Гюров и Милена Славова от Ревю, и Любо Малковски от Ера и Ер Малък, и Кристиян Костов и Киро Манчев от Нова Генерация (вторият беше и в Ревю), и Божо Главев от Ахат... Признавам, че първото интервю, което прочетох, беше с него; той е човекът, претърпял най-трудното и най-радикално духовно развитие – от рок китарист и “черна овца” (да, той е писал онзи текст на Ахат) до свещеник в малко провинциално селце. И ми беше хубаво да видя, че вярата му е помогнала да изведе искреността си от младежките бунтовни текстове до най-дълбоките, най-горчиви откровения за онези (и тези) времена. Без капка “фанатизъм”, както биха предположили някои в нашия прекалено светски свят.

Фотографиите в “Цветя от края на 80-те” – репортажни от рок концерти и на импровизирани “фотосесии” – са другото най-ценно тук заедно с лицата по тях. Снимките са на Стоян Гребенаров и Нели Недева-Воева, двама виртуози на обектива от времената, когато се снимаше на черно-бял филм, после филмът се проявяваше по сложен начин на тъмно и се копираше върху фотохартия, също на тъмно. Някои от кадрите на Нели, съпругата на Митко Воев от Нова Генерация, са още по-наситени и дръзки заради емоционалната обвързаност зад тях.

Аз също съм емоционално обвързана с онези времена и онези групи. Точно затова може би греша, но ми се струва, че след тях не се намери друг вид съвременна градска музика в България, която така дълбоко да бръкне в душите на връстниците си. А как точно стана това в края на 80-те, ще разберете от рок споменника на Румен Янев и Емил Братанов.

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...