Беатрис Колинс е написала любовен роман, чийто герои и история едва ли биха ви направили впечатление, ако в нея не участваше Емил Нугие, един от двамата инженери на Айфеловата кула. Другият е Морис Кьохлен. Тази подробност, както и всичко останало, свързано със строежа на това легендарно съоръжение, позволява да съпреживеем вълненията на овдовялата дама от Глазгоу, попаднала в Париж като компаньонка на двойка поразглезени брат и сестра.
[[more]]Бел епок - време, в което изкуството и архитектурата отхвърлят сковаващите ги правила, но хората все още спазват ограничаващи и остарели норми, контрастът между “въздушната лекота и ефирност” на многотомната желязна кула и стягащите обръчи на корсетите, многобройните пластове от дрехи, непозволяващи на жените да дишат нормално, е един от най-въздействащите в този роман образи.
Другият е осъзнаването на пълната зависимост на жената - от мъжа и от обществото, позволяващи тя да загуби нормалния си живот и да стигне дъното за съвсем кратко време, без никаква алтернатива.
