Тази малка книжка с изящни илюстрации на Анри Кулев отначало ме подразни с наивният си изказ (та автор и е опитен журналист!), но неусетно бях увлечена от тези лични, разхвърляни спомени на Румяна Таслакова, добре позната на слушателите на “Дойче Веле”.
Искреният и непосредствен разказ за вълненията на младото момиче, попаднало след установяването на “народна власт” в България в графата на неблагонадеждните, перипетиите около приема му в Комсомола, училищните порядки... Всички тези истории ме върнаха назад в моя собствен делник и си помислих: колко странно, начините за въздействие върху младите по онова време са били бетонирани и независимо че между моите и тези на авторката училищни и житейски истории има десетилетия, нещата си бяха същите. Да, лицемерието, посредствеността, начините “да се избяга”, илюзиите за “свобода” по време на социализма си оставаха едни и същи за различните поколения. Всички ние подпъхвахме цветните си дрешки под престилките, подвивахме косите си, от прозорците на училищата ни хвърчаха барети и фуражки, за да преминат още невлезлите под строгия поглед на дежурния учител...[[more]]Разбира се, Румяна Таслакова разказва и за емиграцията си, за работата в известната радиостанция, за срещите си преди и след промените у нас. Пак така, без излишна помпозност, простичко и истински, като в дневник...
Всичко това прави от “Цял живот събарям стени или стените рухват” тихо свидетелство на “интересните” ни времена, което заслужава да бъде прочетено.
