Възхитителен ерудит, блестящ ум, увлекателен разказвач, който умело води поколения читатели през средновековната естетика, семиотика и проблемите на възприемане на текста - Умберто Еко печели света след издаването първия му роман "Името на розата", преведен на 43 езика и разпродаден в над 50 милиона екземпляра.
А вие помните ли първата си среща с монаха Уилям и неговият послушник Адсон? Или вълнението да проследите историята, която следва изречението „И тогава видях Махалото”? За мен Умберто Еко е автор, на когото дължа прекрасни безсънни нощи с книга в ръка, вселена, която те оставя без дъх и те провокира да ровиш в думите и текста и да искаш да четеш още и още…..
Писател, философ семиотик, медиевист и медиен семиолог, най-известен със своите романи и есета, роденият на днешна дата през 1932 г. Еко издава „Името на розата“ през 1980 г., а година по-късно получава наградата „Стрега“.
Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010).
Сред многобройните му студии и есета са : „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.
Има още...
„Който не чете на 70-годишна възраст, ще е живял самотно. Който чете, ще е живял 5000 години. Четенето е безсмъртие на обратно“ според Умберто Еко и неговата лична библиотека е доказателство за това. След смъртта на автора огромното наследство от над 30 хиляди заглавия е разпределено по волята му между Националната библиотека „Брайдензе“ в Милано и Болонския университет.
Из личния книжен свят на Еко и огромната му библиотека може да се разходите с документалния филм Umberto Eco, la biblioteca del mondo (2015) на режисьора Давиде Ферарио. Нека направим кратка разходка с този откъс и ние:
Мнозина от гостите в дома на Еко са се възхищавали на колекцията му с книги, приемайки, че тя е изражение на натрупаната мъдрост на домакина. Самият Еко е изчислил, че би могъл да прочете само около 25200 тома, ако чете по една книга на ден, всеки ден, от 10- до 80-годишна възраст. "Дреболия", както казва той, в сравнение с милионите книги, налични във всяка световна библиотека.
Личната библиотека на Еко безспорно е огромна! Според Насим Никълъс Талеб реакциите на хората са били два типа: „тези, които реагират с „Уау! Signore professore dottore Eco, каква библиотека имате! Колко от тези книги сте прочели?“, и останалите, малцинството, които разбират, че книгите са събирани не за да повишат егото, а като изследователски инструмент. Прочетените книги са много по-малко ценни от непрочетените.
На статистика Насим Никълъс Талеб дължим и понятието "антибиблиотека", отнасящо се до съвкупността от всички непрочетени книги, които притежаваме. Той го въвежда в в бестселъра си "Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара", като дава за пример именно внушителната съкровищница от 30 000 книги в личната библиотека на Умберто Еко.
