Възхитителен ерудит, блестящ ум, увлекателен разказвач, който умело води поколения читатели през средновековната естетика, семиотика и проблемите на възприемане на текста - Умберто Еко печели света след издаването първия му роман "Името на розата", преведен на 43 езика и разпродаден в над 50 милиона екземпляра.
А вие помните ли първата си среща с монаха Уилям и неговият послушник Адсон? Или вълнението да проследите историята, която следва изречението „И тогава видях Махалото”? За мен Умберто Еко е автор, на когото дължа прекрасни безсънни нощи с книга в ръка, вселена, която те оставя без дъх и те провокира да ровиш в думите и текста и да искаш да четеш още и още…..
Писател, философ семиотик, медиевист и медиен семиолог, най-известен със своите романи и есета, роденият на днешна дата през 1932 г. Еко издава „Името на розата“ през 1980 г., а година по-късно получава наградата „Стрега“.
Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010).
Сред многобройните му студии и есета са : „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.
Има още...
;void(0);){kind=link}
