Всеки, който ме познава, няма да се изненада от факта, че съм купила и прочела тази книга само заради корицата й. Нямаше начин да я подмина...
От друга страна, разочароващо е как Т. Лобсанг Рампа е “предал” разказа на изстрадалата сиамка Фифи. Стилът е тромав, а претенцията за интуитивна и астрална връзка с красивата писана е неубедителна. Скромният уличен музикант и бивш наркоман Джеймс Боуен и неговата история с уличния котарак Боб е по - трогателна, по убеждаваща за връзката между двамата отколкото тази претендираща за познаване, симпатия и уважение към котките история.[[quote:0]]Лично за мен фактът, че ламата (всъщност по рождение англичанин) като че ли има за основна грижа да установи домакинството си в страна, където да плаща по възможност никакви данъци, е... леко смущаваща. А и ако получава напътствия за книгите си от срещите си в астрала, за доброто на всички, очакващи откровенията, не можеше ли да получи съвет коя е страната, където ще може най-плодотворно и спокойно да се занимава с тази дейност? Съжалявам, ако иронията ми наранява нечия чувствителност, но... Няма как да бъда спечелена от която и да било духовна извисеност, опитваща се да се измъкне от задълженията си като гражданин.
[[more]]Така историята за перипетиите на красивата Фифи се изгубва в тази на местещото се домакинство на Т. Лобсанг Рампа и недоволството му от чиновниците...
За свое оправдание ще спомена, че освен първоначалната си реакция към снимката от корицата по Павлов, краткотрайно изпаднах в заблуда, че разказът се отнася за съвместния живот на котето със симпатично животно от Андите... Е, разбира се, стана ясно, че не е, но... Уви, това не спомогна с нищо книгата да ми хареса.
