Имам слабост към румънската литература. Харесва ми безкомпромисната честност, с която румънските писатели описват мизерията, в която живеят хората при Чаушеско и сега, грозните панелни блокове, старите къщи и вехтите дрехи, безпричинната завист към съседите и безсмислените семейни скандали… И на този фон безграничното им въображение, прекрасните сънища, митологията и приказните герои, абстрактните правила на битието, които важат за всеки, където и да се намира. Един миг и дори в най-голямото отчаяние и грозота се промъква красотата, вътрешното усещане за хармония и надеждата, които винаги носим в себе си. По някакъв начин за мен, а сигурно и за всеки от нас, е лесно да се припознае в прехода между тези състояния, които за жалост са част и от нашата реалност. Именно в комбинацията от тези два съвсем различни по настроение и език литературни стила, се крие тайната на успеха на румънските писатели, от най-известните – като Елиаде и Чоран, през най-награждаваните – като Херта Мюлер, до по-малко известните у нас, като Дан Лунгу, чиято книга „Как да забравиш една жена“ прочетох тези дни.
На пръв поглед книгата съдържа всички вече посочени елементи, но всъщност като че ли е два пъти по-дълга от необходимото. Историята е за един мъж, който от свое име и от името на безименен страничен наблюдател проследява разпадането на поредната си връзка и търсенето на път в живота – не просто път за сам човек, а по-скоро смисъл и дори цел. Части от книгата са интересни и се четат на един дъх – спомените от младостта му, сънищата, разказите за детството на последната му приятелка и историята на евангелистите, с които живее известно време. Останалата част от книгата ми беше скучна и стоеше като пълнеж. Безцелно преминаване от една случка в друга и досадни описания на битови подробности. Разбира се, това е и самата структура на живота ни, който поне половината се състои от битови подробности, но някак си в книгата това беше излишно и трудно за четене. С други думи една не лоша книга, със сто страници по-дълга от необходимото и с няколко прекрасно написани глави. Независимо от твърдението на анотацията, че Дан Лунгу е най-превежданият и добре приет по света съвременен румънски писател, аз продължавам да предпочитам Мирча Картареску.
