Изумителна, прекрасна и вълнуваща – тази книга е точно като човека, за когото е написана – великият и неповторим Рудолф Нуреев.
Книгата много напомня на следващия роман на Колъм Маккан „Нека големият свят се върти“, с който той печели наградата Импак. И в „Танцьор“ историята е разказана от много герои, повечето от които не се познават и никога не са се виждали, но са свързани от едно – в техния живот Нуреев ги огрява или ги изгаря, неизменно оставяйки отпечатък. И съвсем като ходещият по въже между двете кули в Ню Йорк от „Нека големият свят се върти“, така и Нуреев живее застанал над бездната, гледащ право напред с еднаква доза лудост и смелост.[[more]]Рудолф Нуреев е вероятно най-известният избягал от СССР артист и със сигурност – най-коментираният. Неговата красота и харизма, амбицията и ексцентричността му изглежда надвишават дори неговия талант на танцьор и го правят любимец на пресата и абсолютна звезда до самия край, макар че в последните си години, вече болен от СПИН, той почти не може да танцува.
Биографията на Нуреев е сравнително известна на любителите на балета, но много голяма част от нея е абсолютно измислена. Да лъже пресата е едно от любимите занимания на Руди. В този смисъл романът на Маккан, който не претендира за автентичност и в който напълно реални герои се смесват с измислени персонажи и истории, е може би по-истински и правдив от всяка биография.[[quote:0]]Книгата е разделена точно на две. Първа част – СССР. Втора част – бягството и животът навън. По-големи и по-малки части са писани от името на различни хора, пресичали пътищата си с Рудолф Нуреев от детството му до последния ден. Сестра му; първата му учителка по балет; анонимен съученик от балетното училище; самотен интерниран поет и дъщеря му – преводачка, влюбена в Рудолф тихо и отчаяно; великата Марго Фонтейн, най-голямата балерина на своето време, любима партньорка на Руди, 20 години по-стара, майка и сестра едновременно; любовникът му Ерик; приятелят му Виктор; икономката му; тихият и всеотдаен майстор на балетни обувки четвърто поколение. И още, и още, техните разкази – тъжни, гневни или забавни, рисуват образа на един човек, за когото танцът и сцената са единственото място на нормалност. Извън балета Рудолф е груб, егоист, перфекционист, неверен, неточен и в същата степен романтичен, умен, щедър и спонтанен. Балетът и самият Нуреев с гласа си присъстват сравнително малко, затова пък светът, който той обитава, е нарисуван наистина изумително.
От студените зими на родната Уфа, през плесенясалия разкош на стаичките в комуналките в Ленинград, кабинетите в КГБ, от където майката на Руди може да говори с него по телефона, до партитата с Уорхол, Капоти и Ленън в Ню Йорк и гей клубовете на Париж – всичко е живо, цветно и трептящо, а всяка страница е като нова картина.
Маккан милостиво е спестил на читателя последните години на танцьора и мъчителната му смърт. Книгата завършва с пирует на една зле осветена стълбищна площадка – последният танц на най-големия танцьор.
