ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Даниел Келман – "Тил"

Даниел Келман – "Тил"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Тил Уленшпигел, признавам, е един от любимите ми легендарни герои, наред с Вилхем Тел и Робин Худ. Романтичният му ореол на свободолюбив волнодумец (от фолклора и от романа на Шарл дьо Костер) веднага събудиха интереса ми към новоиздадения роман "Тил" на младия немски автор Даниел Келман. Не е голяма изненада, че бях любопитна  как се е справил с този толкова популярен образ.

Получи се една перфектна комбинация между създадената от автора литературна действителност и натрупания с годините ми скептицизъм към прекалено идеализираните лица във фолклорните предания.

"Тил" на Келман е блестящ, пълнокръвен текст, перфектно описание на безрадостната реалност във времена на несекващи военни действия, глад, мизерия, болести, бедност и невежество. Високомерен и незаинтересован от нищо, освен от собственото си място в йерархията, елит, който често е почти толкова непросветен, колкото и всеки обикновен човечец, затънал в калта на предопределеното си нещастие. И само единици, които не принадлежат към фалшивата сигурност и установеност.  

Едно момче и едно момиче се присъединяват към странстващия народ – жонгльори, певци, клоуни, танцьори – след публичната екзекуция на бащата на момчето, който е заклеймен като вещер, само заради любознателността и способностите си. Сочен, дръзко непочтителен и неподчиняващ се на правилата, Уленшпигел, жонглирайки с думи и действия, сам изковава безсмъртието си.  

Този роман за мен е и откритие на един невероятно добър, съвременен, немскоезичен автор.

 

А четохте ли "Затворена котка"?

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...