След приятната изненада с "Тил" името Даниел Келман попадна в списъка с автори, които следя. "Аз и Камински" бе една логична покупка, за която не съжалявам, защото е един много добре написан роман, който освен всичко друго притежава онова тънко чувство за ирония, което ценя в един текст.
Свежата идея за съвместно кратко пътуване до брега на морето на един тарикат (занимаващ се с художествена критика и история) и легендарен художник в края на жизнения му път служи на автора да покаже доколко условно, фалшиво и снобско е обществото на така наречения свят на изкуството. Лицемерните ценители дори не разпознават знаменитостта, други чакат смъртта му, за да може интервютата им с него да придобият висока цена. Всичко е поза, привидност и дори пълната слепота на твореца се оказва не дотам пълна.
Всички непочтени ходове и хитринки довеждат до освобождаването от условността на очакването и в крайна сметка героите получават удовлетворение на желанията си, макар и съвсем различно от очакванията.
Чудесна книга и явно наистина много добър автор, който си заслужава.
Прочетете и "Тил"!
Селина Йонкова
Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...
;void(0);){kind=link}
