След приятната изненада с "Тил" името Даниел Келман попадна в списъка с автори, които следя. "Аз и Камински" бе една логична покупка, за която не съжалявам, защото е един много добре написан роман, който освен всичко друго притежава онова тънко чувство за ирония, което ценя в един текст.

Свежата идея за съвместно кратко пътуване до брега на морето на един тарикат (занимаващ се с художествена критика и история) и легендарен художник в края на жизнения му път служи на автора да покаже доколко условно, фалшиво и снобско е обществото на така наречения свят на изкуството. Лицемерните ценители дори не разпознават знаменитостта, други чакат смъртта му, за да може интервютата им с него да придобият висока цена. Всичко е поза, привидност и дори пълната слепота на твореца се оказва не дотам пълна.

Всички непочтени ходове и хитринки довеждат до освобождаването от условността на очакването и в крайна сметка героите получават удовлетворение на желанията си, макар и съвсем различно от очакванията.

Чудесна книга и явно наистина много добър автор, който си заслужава.

Прочетете и "Тил"!