Любовен роман, написан от мъж – това винаги е по-интересно от стандартните романтични истории. Още повече Никълъс Спаркс е доказан майстор в този жанр и когато ми се чете романтична литература, знам, че няма да сгреша.
Историята в „Дарът на светулките“ ми се стори леко неясна в началото – Джеръми и Лекси са сгодени, двамата се местят да живеят в нейния роден град и очевидно това става малко прибързано, след романтична и мистична среща на едно гробище и изненадващата бременност на Лекси. Впоследствие разбрах, че книгата е продължение на предишен роман, но не мисля, че прочитането му е задължително условие.
Всъщност, това е книга за Джеръми – за неговия поглед върху любовта, брака и верността. Понякога ние, момичетата, обвити в романтика и мелодраматични страдания, забравяме, че мъжете преживяват нещата не по-малко емоционално от нас. Че те също имат своите колебания и незададени въпроси, че се тревожат и радват заедно с нас и мислят за нас много повече, отколкото ни се струва. Само че момичетата за всичко имат думи, а мъжете предпочитат да действат. Всичко това е показано и разказано в книгата хубаво, на разбираем език, макар и с малко повече патос.[[more]]Историята, впрочем, не е никак стандартна. Бременността на Лекси е под въпрос, Джеръми е на път да изгуби работата си, преместването от Ню Йорк в малко заспало градче не е леко и безболезнено, отгоре на всичкото някой изпраща анонимни писма с неудобни въпроси, които допълнително усложняват ситуацията.
Разбира се, прочетох книгата почти на един дъх – такива истории не позволяват да се чака дълго за развръзката, нямах търпение да стигна до края. Финалът беше абсолютно неочакван. С две думи – добре написана книжка за момичета в подходящо настроение.
