Синът ми е ваканция, със задължителния учебен списък с книги за лятото, които чете насила. Бабите и дядовците му, в желанието си да развият у него любов към книгите, му купуват Майн Рид, Александър Дюма и Жул Верн, които детето чете също насила. И се започва с познатото на всички: Днешните деца не четат, а са само пред компютрите!
Аз самата помня добре, че също не обичах да чета задължителните книги. Има ли изобщо някой, който обича да чете насила? Що се отнася до класическите приключенски романи, при цялото ми уважение към класиката, те нямат голямо място в живота на днешните деца, които са видели вече безброй приключения, битки, джунгли, екзотични животни и далечни страни по телевизията, на компютъра и на кино – и то в 3D.
Истината е, че в момента в който позволих на детето си само да избира книгите, които да чете, той започна да чете много и с удоволствие. Не съм доволна винаги от избора му, но това е неговия свят и там явно драконите, децата-магьосници и епичните приказни войни имат по-голямо значение, отколкото в моя свят навремето. Съмнявах се и в художествените качества на тези романи, но открих, че синът ми чете съвсем същото като децата на приятелите ни в САЩ, Германия, Норвегия и общува свободно с връстниците си, намирайки веднага общи теми. И най-хубавото е, че в неговите представи целият свят е близък и интересен и той с удоволствие чете митове, приказки и истории от всякакъв вид. Оказа се, че това важи и за децата на приятелите ни, така че сега разменяме книги. Мога да ви препоръчам три, които са проверени и се четат от момчетата с удоволствие и голям интерес - „Самурайски истории“, „Китайски легенди и разкази за необичайното“ и „Старогръцки митове и легенди“. Последните две са много красиви издания (на „Изток-Запад“)и е удоволствие да се разглеждат.
Децата ни обичат да четат. Просто не харесват книгите, които на нас ни се иска и трябва да им позволим да направят сами своя избор. И кой знае дали някой ден няма да се окаже, че Рик Риърдън и Кристофър Паолини са станали класици…
