Неделен книжен клуб

Децата, родителите, играта

Най-ценното, което научих от тази книга, е че дори в моменти на стрес и невъзможност да реагираш по нормален начин, играта е това, което може да извади и детето, и родителя, от задънената улица на гнева и сръдните. И ето ме мен, сутрин, когато закъснението е обратно-пропорционално на скоростта на обличане на моя син – вместо да го подканям и подвиквам да бърза, в повечето пъти без реален резултат, какво правя? Включвам го на „четвърта космическа“ и той почва да действа ако не четири пъти, то поне два пъти по-бързо от обичайното, и то докато се залива от смях.

Децата, родителите, играта

Играта като основен начин на комуникация с децата – на това е посветена книгата на известния терапевт Лорънс Коен. Освен че дава много конкретни идеи как да обърнете всекидневното си общуване с тях на игра, авторът споделя и личните си рецепти за справяне с различни ситуации, повече или по-малко предизвикателни. Книгата му е написана простичко и увлекателно и не теоретизира излишно, което обикновено ни алиенира, независимо от това, колко е важна тематиката. Според Лорънс Коен, играта е универсално средство не само за  общуване с децата, но и за преодоляване на проблеми и трудности в развитието им и готовността ни да споделят с нас какво ги тревожи. Авторът типологизира различните ситуации и подходящите за справяне с тях игри, като например агресията, контролиране на импулсите, преодоляване на стеснителността…

Под игра можем да разбираме и класически, проверени от времето, техники с установени правила като подаване на топка, сляпа баба, гоненица, студено-топло и пр., така и напълно измислени на момента изпровизации от сорта на „замръзванка“.

Най-ценното, което научих от тази книга, е че дори в моменти на стрес и невъзможност да реагираш по нормален начин, играта е това, което може да извади и детето, и родителя, от задънената улица на гнева и сръдните. И ето ме мен, сутрин, когато закъснението е обратно-пропорционално на скоростта на обличане на моя син – вместо да го подканям и подвиквам да бърза, в повечето пъти без реален резултат, какво правя? Включвам го на „четвърта космическа“ и той почва да действа ако не четири пъти, то поне два пъти по-бързо от обичайното, и то докато се залива от смях.

Най-добрата игра, разбира се, е тази, която вие измислите за вашето дете. А книгата на Лорънс Коен е много добра в насоките и вдъхновението. Ще откриете колко по-лесен и приятен е животът, ако играем малко повече с децата си.