Между 1904 г. и 1914 г. сборникът "Дъблинчани" изминава дълъг път на отхвърляне. Джеймс Джойс предава ръкописа си осемнайсет пъти на петнайсет издатели. Упорството му обаче се увенчава с успех и колекцията му, представяща живота на средната класа в Ирландия по време на пика на национализма - брилянтно написани истории за преломни моменти в живота на героите, поема към своите читатели. Сборникът включва петнайсет разказа, символизиращи детството, младостта, зрелостта, старостта и края на жизнения път. Признавам, че подхождам към текста чисто емоционално, и вероятно пропускам много от онези видими за рационалния и образован читател значения. Винаги обаче ме е очаровала поетичната пестеливост откъм разточителни прояви на чувства, типична за северния маниер на изразяване. За сантимента ми към Ирландия и Дъблин могат да бъдат изписани томове. Всичко това съвсем очаквано ме присъедини към редиците на почитателите на "Дъблинчани".
Бавният прочит, в съзвучие със спомена ми от града, където се развиват разказаните от Джойс истории, ми достави удоволствие. Останах възхитена от майсторството на рисунъка от ранното творчество на писателя. Изпълних се със снизходително съчувствие към патриотарските емоции, сви ми се сърцето за нерешилата се да поеме към друга съдба девойка. В летния ден чух как тихо пада снегът по дъблинските улици преди Коледа - като звуци на арфа, изпълняващи старинна ирландска балада. Прекрасна книга, съвършено написани и подбрани разкази.
Селина Йонкова
Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...