С "Дневникът на един книжар" от Шон Битъл "бях" отново в Шотландия. Почти цяла година и следвайки дневната рутина на един собственик на книжарница за книги "втора ръка" в малко градче в провинция Галуей.
Книгата е истински дневник, в началото дори леко скучна – всичките онези рутинни действия като покупки, продажби, товарене на кашони с книги, пътувания до селца, вили, ферми, ровене из стари книги, дъх на книжна плесен, сортиране по жанр... За читател, който не само не е жител на страната, но не и англоговорещ, е просто неминуемо да се отегчи. Споменават се непознати издателства и произведения, издания на справочници, книги със странна, но явно търсена, тематика като железопътното дело или специфичен риболов. Споменават се автори, някои от които пишат на шотландски келтски език, чиито имена не съм и чувала – всичко това е нормално да доведе до отегчение.
Постепенно обаче човек се увлича в ироничното мрънкане на Шон Бийтъл, наричан дори от собствените си служители "риж мърморко", и остава очарован от ежедневието на градчето, където се провежда литературен фестивал, а книгите са на почит. Завладява го типичният британски хумор, започва да прави заедно с автора паралел с времето, когато Джордж Оруел е работил в такава книжарница, открива приликите и разликите и стиска палци електроните издания и търговия да не задушат и ликвидират традиционните книжарници за нови и за "втора ръка" книги.
И още една книга за Шотландия:
