„Добавено лято“ е дебютната книга на Евгени Черепов, която излезе на пазара през 2012г. Истината е, че ми попадна съвсем случайно и нямах никакви очаквания към нея. Заглавието звучеше обещаващо, особено в края на лятото. 

 

Това е роман, изпълнен със страни случки, спомени от детството и отдавна заровени в подсъзнанието страхове. Главният герой – Лъчезар, се завръща в родината си след десет години работа в чужбина. Постепенно загубил връзка със себе си, родината и детството си, той се опитва да възстанови спомените си, напълно изчезнали вследствие на напълно необяснима амнезия.  

Пътят назад е напълно импровизиран и непланиран. Лъчезар предприема пътешествие из страната, без предварително да знае къде ще го отведе случайността. Целта му е да си даде време и да открие начин да стигне до спомените си. С влак, пеш или на стоп, пътуването го отвежда на различни познати и непознати места. Съдбата го среща с всевъзможни хора, някои от които - отдавна забравени герои от миналото, а други - неочаквани и плашещи мъже в тъмни костюми, винаги обгърнати в мистериозен цигарен облак. 

 

По пътя назад Лъчезар започва постепенно да възтановява детските си спомени и щастливите дни от родния град и квартал. За съжаление нищо не е така хубаво, както изглежда на пръв поглед. Някъде там, дълбоко заровен дреме образът на всяващите ужас мъже в тъмни костюми, които винаги успяват да отровят щастието от събуждането на героя, предизвиквайки у него инстинктивен ужас и желание за бягство.

 

"Нещо човъркаше ума на Лъчо, теглеше го към буренака отзад. Неясен спомен го дърпаше натам. Седмицата в родния град върна много от спомените му, стояли така дълго заключени в чужбина. Но интуитивното усещаше, че в пущинака зад бараката за инструменти се крие още нещо, не му даваше мира."
 

Това е роман, изпълнен с умело подържано напрежение, не изискващ усилия от читателите и много приятни и стоплящи спомени от детството.