Тази единствена книга е достатъчна, за да разбере читателят какво пише Патрик Модиано, как и защо, както и причините онова, което той пише, да заслужи последната Нобелова награда за литература.
Чела съм половин дузина от книгите му, а доста повече са преведените на български негови произведения. Традиционно кратки, лаконични, с преливащи от книга в книга сюжетни линии и герои и силно автобиографични.
Патрик Модиано пише за хората, които са негови предци на земята. Но не родното му семейство – с него той има много малко общо. Патрик е наследник на един град и на един квартал – на изчезналите евреи на Париж. На онези хора, с които в детството и юношеството си родителите му са се разминавали по улиците, сядали са заедно с тях в кафенетата и са пазарували в магазините им, ходили са с децата им на училище. След Аушвиц от тези хора не остава нищо. Не остават спомени и Модиано е онзи, който е призван да ги създаде. Да пресъздаде „най-неуловимите човешки съдби“, както пише Нобеловият комитет в аргументацията си.[[more]]Дора Брюдер е обикновено еврейско момиче, което в един от най-студените дни на 1941 година бяга от пансиона, където учи. Модиано разбира за нея по обявата за издирване, публикувана в местния вестник. Две години по-късно Дора и семейството й ще изчезнат завинаги и на света няма да остане никой, който да ги помни. Модиано възстановява стъпка по стъпка живота на Дора, който се преплита със собствения му, с този на баща му, както съдбите ни се кръстосват с тези на стотици хора всеки ден. Постепенно светът на Дора се разкрива пред нас, с всички сухи факти на полицейски протоколи, записки от разпити и документи от лагери и депортации, имена на улици и сгради, на кина и училища. Пътят на Дора е следа в един веществен свят, където няма отпечатък от нито една нейна емоция.
Повече тъжно, отколкото завладяващо, повече предизвикващо размисъл, отколкото пленително, разказаното от Патрик Модиано е много особен и неповторим поглед върху света. Аз лично намирам за много по-въздействаща прозата на Имре Кертеш на същата тема, но ще запомня и Дора Брюдер. Едно лице в дългата, тъжна редица на изчезналите без следа.
