Неделен книжен клуб

"Древна светлина", Джон Банвил

Непретенциозният читател е щастливец.

"Древна светлина", Джон Банвил

Непретенциозният читател, онзи, който чете не защото е модерно, не по задължение и не защото това е един от начините да преподреди своя свят или този на другите, е щастливец. Той е свободен не само да хареса или не прочетеното, но и да види всичко така, както му е удобно. Погледът на читателя вероятно не се случва по начина, по който авторът си го представя, но това са рисковете на писателската професия - текстът ти да е беззащитен и достъпен за интерпретация дори от аматьори! [[more]] Така за мен "Древна светлина" на Джон Банвил е едно от поредните свидетелства за инфантилността на мъжа (по отношение на емоционалната интелигентност), оставащ завинаги егоистично вгледан в собствения пъп, неспособен да усети света и болката на жената, първата, отворила му вратите към страстта. Този мъж, който е загрижен единствено за собствените си владения, емоции, оплакващ своите незначителни на фона на всичко останало загуби. Мъжът, който ако не е приласкан от майка, е способен да бъде само другарче в игрите на дъщерите си и никога партньор, на когото да разчиташ. Разглезено и капризно дете, мъж, отсъстващ като отговорност - това е героят на Банвил в този роман, любопитен заради интригата около новата френска президентска двойка и тъжен в своята незряла самотност на непораснал възрастен.

Това е, което видях в историята, светеща с древната светлина от спомените на далечните звезди и страсти, хладно примирена в настоящето, където дори отговорите не носят промяна.