Неделен книжен клуб

„Древна светлина“ на Джон Банвил

Ако Джон Банвил можеше да прочете превода на Иглика Василева, щеше да е възхитен.

„Древна светлина“ на Джон Банвил

Сигурна съм, че ако Джон Банвил можеше да прочете превода на Иглика Василева, щеше да е възхитен. Текстът е толкова красив и се лее като песен, картина след картина, природата е удивително описана и е фон на преживяванията на героите точно като на кино. Банвил е един от любимите ми писатели именно заради стила си и в България той е намерил просто идеалния преводач. [[more]] Две жени, две любови, два момента от живота на главния герой Алекс Клийв. Началото на неговия съзнателен живот е драматично белязано от забранената връзка с майката на най-добрия му приятел, а в заника на живота си той тръгва на странно и мълчаливо пътуване с млада кинозвезда, с която играе в новия си филм. Актрисата по странен начин му напомня покойната му дъщеря и това прави връзката му с нея целомъдрена и силна.

Воден в младостта си от своя нагон, силен колкото е само на тази възраст, а в старостта си от своята меланхолия и мълчаливо приемане на неизбежния край, Алекс се опитва да се вгледа и в жените до себе си. Жената, установява той, е странно и многолико създание – в нея пластовете на емоциите и съзнанието са винаги разбъркани по неописуем начин, напълно непонятен за мъжа.

Красив текст за загадката на женските чувства, за любовта към бащите, децата, съпрузите и любовниците, за нуждата да сме неразумни и за мимолетността на щастието.