В живота ни задължително има една голяма, драматична любов. Тази книга обаче е за другите любови. За нетрайните, колебливи, спонтанни, стари, изхабени, внезапни, чужди или свои любови. За света, какъвто е – защото светът е невъзможен без любов.
Лучан Дан Теодорович е румънски писател и за онези, които познават и обичат румънската литература, е ясно, че това е една много близка на сърцето ни книга. Защото другите любови там са като другите любови тук – наистина няма никаква разлика.
Книгата съдържа единадесет истории, в които главният герой – журналист, алтер его на автора, си припомня за срещите си с любовта, изправен пред прага на семейна криза и може би развод. От първия му детски спомен за една нещастна любов, която той наблюдава отстрани, но така и не забравя, през дочути от приятели и познати истории, до най-важната, тази със съпругата му, може би банална, но трайна. Погледнати отстрани, любовите ни нямат художествени качества, това е тъжната истина. Семейството рядко е нещо прекрасно – като на кино, то е съставено главно от рутина, досадно повтарящи се делници и дребни жестове, които често не забелязваме. Авторът разглежда тази картина под лупа и забелязва под повърхността неща, които иначе остават невидими.
„Други любовни истории“ прилича много на съвременното румънско кино – на пръв поглед историята е позната и дори банална, но всъщност е общочовешка и отеква дълбоко в сърцето. На мен ми напомни за филма „Сиераневада“ на Кристи Пую. Поредният добър румънски роман, който прочетох с удоволствие.
