ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Други любовни истории“ - една много близка на сърцето ни книга

„Други любовни истории“ - една много близка на сърцето ни книга

Издателство Paradox

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В живота ни задължително има една голяма, драматична любов. Тази книга обаче е за другите любови. За нетрайните, колебливи, спонтанни, стари, изхабени, внезапни, чужди или свои любови. За света, какъвто е – защото светът е невъзможен без любов.

Лучан Дан Теодорович е румънски писател и за онези, които познават и обичат румънската литература, е ясно, че това е една много близка на сърцето ни книга. Защото другите любови там са като другите любови тук – наистина няма никаква разлика.

Книгата съдържа единадесет истории, в които главният герой – журналист, алтер его на автора, си припомня за срещите си с любовта, изправен пред прага на семейна криза и може би развод. От първия му детски спомен за една нещастна любов, която той наблюдава отстрани, но така и не забравя, през дочути от приятели и познати истории, до най-важната, тази със съпругата му, може би банална, но трайна. Погледнати отстрани, любовите ни нямат художествени качества, това е тъжната истина. Семейството рядко е нещо прекрасно – като на кино, то е съставено главно от рутина, досадно повтарящи се делници и дребни жестове, които често не забелязваме. Авторът разглежда тази картина под лупа и забелязва под повърхността неща, които иначе остават невидими.

„Други любовни истории“ прилича много на съвременното румънско кино – на пръв поглед историята е позната и дори банална, но всъщност е общочовешка и отеква дълбоко в сърцето. На мен ми напомни за филма „Сиераневада“ на Кристи Пую. Поредният добър румънски роман, който прочетох с удоволствие.

А четохте ли това?

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...