Този роман А. А. Милн пише като обяснение в любов към своята съпруга. Едно по английски леко комично, непохватно и същевременно толкова типично, като по учебник, любовно признание.
Перипетиите и клишетата, през които преминава неспокойният ум на Реджиналд, щастлив съпруг на красива и очарователна млада жена и собственик на прелестно имение в провинцията, са показателни за мирогледа на средната класа между двете войни. Леко дразнещото снизхождение към интелектуалните способности на хубавата Силвия авторът компенсира с изваждането от унеса на вторачилия се в собственото си его съпруг, когато на страница 268 той внезапно открива, че жена му си има свой собствен живот. [[more]] Иронията, както и поглеждането към всяко нещо и от възможната друга гледна точка - свойство, възприемано от повечето хора като безхарактерност, в "Двама души" създават онази елегантна атмосфера на ненатрапчива деликатност. В романът ще откриете и култовата реплика "колкото повече, толкова повече", този път произнесена мислено от прехласнат по великолепното многообразие на дантели, коприна и цветове в луксозния магазин за дамско бельо "Бингли Мейсън" съпруг.
За да може удоволствието от прочита ми на тази книга да е пълно, в нея се подвизават и три котки, всяка от които ярка индивидуалност с ясни и непомрачени от излишни терзания схващания за живота. В крайна сметка най-хубавото е, че, когато двама души се обичат, те трябва да направят всичко възможно да запазят това. Дори, ако трябва, да положат старание красотата на съпругата да остане с нея възможно най-дълго. Защото бракът без любов всъщност е неморален.
В заключение, това е една стилна книга, която ще ви подари приятни часове във времето, което ще й отделите.
