ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дворецът на бълхите на Елиф Шафак

Дворецът на бълхите на Елиф Шафак
След магическата красота на Любов, горчивата реалност на Черно мляко и преплетените във времето и пространството съдби в Копелето на Истанбул и Чест, очаквах лека за четене и пълна с интересни факти книга, но се срещнах с нещо по-различно.
 
Религиозната и фолклорна традиция в Турция, двете тясно преплетени, са по правило устни и свързани с разказване на истории за действителни личности, в които неусетно се преплитат мистични елементи, а също така и лични наблюдения на автора. „Дворецът на бълхите“ е книга, написана в тази традиция. Историята за двете стари гробища, върху които се издига блок, в който се събират и пречупват през магическото съдбите на най-различни хора, звучи на ръба на нереалното през цялото време. Самият Дворец на бълхите е като един умален Истанбул – в него живеят турци, арменци, руснаци и някои не съвсем определени индивиди, по цял ден се разнася женско бърборене и се раздават сладкиши, центърът на клюките е във фризьорския салон, има красив ерген, млада любовница, недъгаво дете, тайнствена вдовица и много нещастни семейства – всяко по своему. Някои от историите са любопитни, други заплетени, а трети съвсем махленски. Типично по женски и на моменти излишно подробно, Елиф Шафак разказва за тайните и навиците на обитателите на блока и като всяка жена повтаря най-скандалните моменти по няколко пъти, а от време на време започва поредната история сякаш от средата.
 
За толкова талантлив автор е ясно, че може да разкаже увлекателно дори и клюките от фризьорския салон. Вероятно именно това е Турция за повечето жени, които живеят в подобни „дворци“ – една реалност, изтъкана от турски сериали, междусъседски дрязги и малки ежедневни суеверия. Може би защото този свят ми е толкова далечен, беше любопитно да чета за него, но не се развълнувах повече, отколкото от някое добре разказано предание.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...