Самотата като свобода. Самотата в любовта, като дълбока нужда, която носим в себе си. Самотата като пътуване, като съдба.
Героите на Джумпа Лахири винаги носят самотата в себе си, откъснати от родната Индия и сякаш неспособни да пуснат корени на ново място. Всъщност за някои от тях отдалечаването от условностите на родната земя и нейната ужасяваща бедност е огромно облекчение. В тази книга има от всички тези емоции.
„Низината“ е последната книга на любимата ми Джумпа Лахири, един от най-прекрасните гласове в съвременната литература. Мога да сравня въздействието на прозата й с музика – толкова силни са чувствата, които изпитвам и толкова непосредствено ги излъчват нейните думи. Този й роман е финалист за наградата Ман Букър и Националната награда за литература, а в българското издание има цитирани поне дузина рецензии, пълни със суперлативи. Уверявам ви – няма никакво преувеличение.
„Низината“ е мястото където се раждат братята Субхаш и Удаян, но името много повече се отнася към онази тиха низина вътре в нас, където се скриваме в трудните мигове на живота си. Субхаш е по-големият, по-предпазливият, по-отговорният. Когато младият и пламенен Удаян е убит от полицията като наксалит, без съд и присъда, Субхаш се жени за бременната си снаха и я отвежда в САЩ, за да спаси нея и детето й. Книгата проследява целия живот на семейството, десетилетия наред, разхвърляни по време и място. Този път усещането за другост у индийците не ми се стори толкова силно. Онова, което определя съдбите им и съдбовните им избори, е именно самотата вътре в тях. Тя е, която прави Гаури напълно негодна за майка, тя е, която държи буден Субхаш дори в най-спокойните му дни – самотата, която им е нужна, за да оцелеят. Това е и най-прекрасното в тази книга – това некомфортно усещане, че понякога не сме в състояние да бъдем „правилните“ хора и да чувстваме онова, което останалите очакват от нас.
Трябва да благодаря на Надежда Розова за прекрасния превод, който е запазил невероятната красота на прозата на Лахири и цялата й образност. Една лирична книга за любовта и живота, винаги толкова неочакван. Не я подминавайте.
