ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“ (Атанас Далчев)

Когато преди години се подготвях за кандидатстудентските изпити по литература и трябваше да мина обстойно всичко от Ботев до Димов, се запознах по-отблизо с творчеството на Атанас Далчев. И оттогава все не мога да се отърва от мисълта, че той е сякаш недооценен у нас. Стои някак в периферията, никой не го поставя на една плоскост с Яворов например. Парадоксално, предвид заслугите му и като поет, и като преводач, и като личност, опитала се да модернизира родната литература и да я доближи до европейската. Далчев е автор на изящни стихотворения, които рисуват светове, на фрагменти, които предават личната му философия красиво и находчиво, а българският читател благодарение на него се запознава с произведения на Балзак, Лафонтен, Лорка, Чехов, Стендал.

Далчев не е комерсиален поет, пише така, както го чувства, без да се стреми на всяка цена да бъде харесван. Може би затова го харесвам толкова. По-долу можете да прочетете някои от фрагментите му.


А правителството на Петков влезе в историята
ОТ ГРАДА
1 юли 2022 | Общество

А правителството на Петков влезе в историята

"За мен е чест да водя правителство, свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова." Кирил Петков, 22 юни...

 

„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.“

„Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.“

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Човек много често приказва само за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.“

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...