Когато преди години се подготвях за кандидатстудентските изпити по литература и трябваше да мина обстойно всичко от Ботев до Димов, се запознах по-отблизо с творчеството на Атанас Далчев. И оттогава все не мога да се отърва от мисълта, че той е сякаш недооценен у нас. Стои някак в периферията, никой не го поставя на една плоскост с Яворов например. Парадоксално, предвид заслугите му и като поет, и като преводач, и като личност, опитала се да модернизира родната литература и да я доближи до европейската. Далчев е автор на изящни стихотворения, които рисуват светове, на фрагменти, които предават личната му философия красиво и находчиво, а българският читател благодарение на него се запознава с произведения на Балзак, Лафонтен, Лорка, Чехов, Стендал.
Далчев не е комерсиален поет, пише така, както го чувства, без да се стреми на всяка цена да бъде харесван. Може би затова го харесвам толкова. По-долу можете да прочетете някои от фрагментите му.
„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.“
„Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратно, най-хубавият момент може да бъде заминаването.“
„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“
„В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица.“
„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“
„Хората биват наказвани по-често за това, което биха извършили, отколкото за това, което са извършили – заради бъдещето си, отколкото за миналото си.“
„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“
„Ужасното е не че се мениш, а че въпреки всички преживелици и нещастия оставаш все същият.“
„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Човек много често приказва само за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“
„Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва.“
Десислава Найденова-Вичева
Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...
;void(0);){kind=link}
){kind=link}