Всеки от нас има една-единствена история, твърди Джулиан Барнс. И каква е тя, се определя от това дали си обичал много и си страдал много, или си обичал по-малко и си страдал по-малко.
Героят на последната му книга, „Единствената история“, е обичал много и дълго. И ако нещо в историята му е необичайно, то не е това, че е страдал също толкова много и дълго, а че обектът на чувствата му е някъде далеч в миналото, когато той е бил на 19, а тя – на 48. Тази първа и както се оказва, единствена любовна история, определя целия живот на героя. Поне любовния му живот.
Реакцията ми към тази книга е много лична. Първо защото Барнс е един от най-любимите ми писатели и досега никога не ме е разочаровал, и второ защото моят син и аз сме точно на посочената в книгата възраст и много точно и ясно знам колко много са нещата, които ни свързват и разделят.
Защото, и това е уникалното на тази книга, това не е любов, породена от страст или заради секса. Това е истинска, пълноценна връзка, изградена на взаимна симпатия и постепенно сближаване, общи интереси и много смях, изобщо онова, което човек си представя, когато разказва за единствената си любов. Това е първата част от книгата. Втората е за частта със страданието. И за това как понякога заради любовта сме готови да понесем онова, което не бива да се търпи, за което не бива да се мълчи и от което трябва да се бяга.
Джулиан Барнс отново е написал страхотна книга – много човешка, истинска и разтърсваща. Не я пропускайте.
