Неделен книжен клуб

Една необикновена семейна история

  Когато прочетох „Берлинските тополи“ от Анне Б.Рагде преди три години, бях толкова впечатлена, че препоръчвах тази книга на всичките си приятели и досега това е едно от трите заглавия, които веднага ми идват наум при въпроса „Препоръчай ми нещо за четене“. Историята определено е необикновена, трима братя се събират за погребението на майка си и на пръв поглед изглежда, че едва ли има трима по-различни и отчуждени хора на света – един погребален агент, силно набожен и педантичен в работата си, един дизайнер, аранжор на витрини, забавен, ексцентричен и щедър и един собственик

Една необикновена семейна история

Когато прочетох „Берлинските тополи“ от Анне Б.Рагде преди три години, бях толкова впечатлена, че препоръчвах тази книга на всичките си приятели и досега това е едно от трите заглавия, които веднага ми идват наум при въпроса „Препоръчай ми нещо за четене“.

Историята определено е необикновена, трима братя се събират за погребението на майка си и на пръв поглед изглежда, че едва ли има трима по-различни и отчуждени хора на света – един погребален агент, силно набожен и педантичен в работата си, един дизайнер, аранжор на витрини, забавен, ексцентричен и щедър и един собственик на свинеферма, мълчалив, непретенциозен и търпелив. Постепенно от миналото на семейството се появяват една забравена дъщеря и дълбоко погребани тайни, които променят всички така, че става очевидно колко много си приличат тези хора всъщност, в любовта си към дома, в своята потайност и страстта, с която живеят живота си.

Книгата следва отделно съдбите на тримата герои и трите истории си имат съвсем различно настроение, стил и тоналност, така че на места текстът е меланхоличен, на места почти брутално откровен, а на места истерично смешен. Това е наистина цял свят, събран в една семейна история с неочакван край и определено си струва да се прочете, за да ни напомни, че независимо от всичко семейството е най-голямата опора, която имаме.

Честно казано бях много изненадана да разбера, че „Берлинските тополи“ имат продължение, тъй като историята ми се струваше напълно завършена. Втората част „Раци отшелници“ продължава буквално от мястото, където свършва първата книга и независимо, че е написана по същия увлекателен начин и със същите герои, не може да не призная, че не ми беше в еднаква степен интересна, все пак всички тайни вече бяха разгадани. Вчера си купих и третата, последна част от трилогията - „Сред злачни пасбища“ - и прочетох финалната част от историята на семейство Несхов. След две години чакане ми беше много приятно да се върна отново към историите на тримата братя и да проследя още малко от съдбата им. И трите книги се продават все още и макар че първата определено превъзхожда останалите, всички заедно са много приятно четиво за свободните летни дни.