Представете си, че пътувате някъде с влак, но много дълго време. Скучно ви е и няма какво да правите и изведнъж се озовавате в едно купе с приказлив поляк, който ей така от немай къде започва да ви разказва историята на живота си. Разказът му е едновременно напълно разбираем, заради толкова много общи неща от близкото и по-далечно минало и славянските корени, в същото време е неочаквано различен заради религията и обществените нагласи, на много места е истерично смешно и просто ви се иска да възкликнете нещо като:„Вие поляците сте голяма работа!“ От друга страна има истории, които не са интересни чак толкова или са прекалено лични и отвлечени и сякаш просто запълват дългото време на пътуването. Просто има от всичко по малко, както подобава на един интересен живот на чужденец. Особено когато това е един от най-известните полски писатели.
Горе-долу това е книгата на Йежи Пилх „Град печален“. Почти безразборно събрани монолози със силно автобиографични елементи, част от които се четат с огромно удоволствие, а други ми бяха откровено скучни. Една не лоша книга като начин да надникнем в мисленето и бита на поляците, но аз бих препоръчала за целта Олга Токарчук.
