Уолт Уитман е поетът, който обичам още от ученичка, затова много се зарадвах на стихосбирката "Летя над всичко" на Издателска къща "Критика и Хуманизъм” в превод на Огняна Иванова.
Щедра, широкопръста и спокойна е поезията на Уитман. Tя не е нито сладникава, нито невротична, думите текат като пълноводна река, редуващи изгрев и залез, възхвала на вчера, днес и утре в пъстрата им неизменност. Възхвала на самия себе си - нещо отделно и същевременно част от цялата вселена. Липсва и суета, вглеждане в пъпа или чоплене на ранички, без да им се позволи да зараснат и отминат, но и без фалшива скромност, Уолт Уитман е едра птица, която лети над всичко.
"Красиво, свежо, непревзето, излязло е от зимния затвор,
като че не съществуват мода, бизнес, политика.
От слънчевото ъгълче на своето убежище в тревата
невинно, златно и спокойно като изгрева
най-първото глухарче тази пролет показва доверчивия си лик."
