Елементарните частици на Уелбек

"Елементарните частици" съвсем не е елементарна книга. Нито пък е лесна за четене. Въпреки че нещата се случват бавно, дори мудно, накрая разбираш, че всичко е имало своя смисъл и осъзнаваш, че тази привидно проста книга те е разтърсила из основи. Мен толкова, че събирам сили да пиша за нея няколко месеца, след като я прочетох. Харесвам Уелбек още от „Платформата“, но трябва да призная, че тя е по-лесна за възприемане от „Частиците“, макар и също толкова стряскаща.

Елементарните частици разказва за двама братя, които имат различна съдба, но живеят в еднаква по сила и отчаяние самота. Личната им история е проследена до последния детайл – добросъвестно, досадно като в научен анализ. Той,  разбира се, се преплита във философски разсъждения за съдбата на цели поколения, на Европа и света като цяло, на каквито Уелбек е повече от способен. В тях той подлага на унищожителна и напълно безстрастна критика фалшивите кумири, отчуждението в съвременното общество, липсата на връзка и смисъл в живота на хората.

Накрая финалът е колкото стряскащ, толкова и в същото време очакван. Цялата книга те е подготвила за него – за края на човечеството във вида, в който го познава нашата планета. Но това не е някакъв апокалиптичен край, който драматично слага точка на цялата цивилизация. Това е еволюция към един по-добър свят, където хората са генно модифицирани и подобрени версии на самите себе си. Аз лично намерих тази мирна еволюция за дори по-зловеща от всички апокалипсиси, за които съм чела или гледала на кино. Така си и оставаш след „Елементарните частици“– объркан, замислен, тъжен и абсурдно предъвкващ този сценарий, в който сегашното човечество доказва единствено своята абсолютна нищета.