ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Елиф Шафак ни помага да запазим разума си във време на криза

Елиф Шафак ни помага да запазим разума си във време на криза

Снимка: Zeynel Abidim

Новата книга на Елиф Шафак, която излезе през лятото и беше избрана от редакторите на The Guardian за „книга, която мотивира състрадание“, вече можем да открием и на български благодарение на издателство „Егмонт“. „Как да запазим разума си във време на разединение“, от една страна, е нейното лично бягство от тревожността, с която често е признавала, че се бори, а от друга, е зов за оптимизъм в тежките времена, в които ни се налага да живеем в момента.

„Учили са ни, че емоциите са признак на слабост. Колкото по-малко даваме изказ на негативните емоции, толкова по-трудно ще осъзнаем, че има много хора, които се чувстват като нас, че мълчанието е вредно за връзките и взаимоотношенията ни и че формира обществата по безброй недиректни начини“, пише в новата си книга известната турска писателка, която от няколко години се налага да бъде далеч от любимия си Истанбул, след като попадна в списъка на турската прокуратура с писатели, обвинени, че в романите им се говори за сексуално насилие.

Елиф Шафак познава добре усещането за несправедливост, но именно писането й дава свободата, от която има нужда. Сега тя отново се уповава на думите, разравя се в спомените и историите, които могат да сближават и призовата да се вслушваме повече в думите на другите, да запазим чувството си за емпатия, за да се съхраним в момента, в който най-много имаме нужда от това.

 

Елиф Шафак: "Когато пиша, се чувствам свободна"

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...