"Есен" на Али Смит е първият роман от поредицата "Сезони", издаден от "Лист", в превод на Паулина Мичева. Книгата достига до финала на наградата "Ман Букър". Вестник "Гардиън" я оценява като "Роман на годината" през 2017.
Британката Али Смит е родена на 24 август 1962 година в шотландското градче Инвърнес в семейство, нямащо връзка с изкуството. Завършва гимназия в родния си град и учи английски език и литература в университета на Абърдийн. В Newnham College, Кеймбридж, учи за докторска степен по американски и ирландски модернизъм, но по това време стартира писателската си кариера и не завършва обучението си.
Първата й книга, сборникът с 12 кратки истории "Свободна любов и други истории", издадена през 1995 година, е удостоена с наградата на Шотландския литературен институт и наградата на Обществото на Кръста. Награди печели и с романите си, а през 2007-а участва в съвместния проект "Митове" с версията си за Ифис от остров Крит.
Със поредицата си "Сезони" Али Смит има желанието си да улови преходността, сезонността, не само във времето, настроенията, живота, а и тази на държавите. "Есен" често е етикетиран като първият роман на Брекзит. И наистина в него покрай всичко останало се долавя и онази характерна междинност – между лятната лекомисленост и хладината на осъзнаването, че идва студ и проблемите, които сме забравили. Но преди всичко романът е нежна меланхолия, красива тъга за разминаването, за закъснелите или подранили срещи, крехък и въпреки това нахално жизнен, женствен феминизъм.
Невероятно елегантен, стилен разказ за любовта, за признанието, за сложните и обикновено болезнени отношения между майка и дъщеря, когато бащата отсъства, за борбата да оцелееш в свят, в който на жената й е позволено да е красива, но бързо се забравя, че е блестяща и умна. Миналото си е отишло, бъдещето е неизвестно, а сегашното се колебае между отричането и утвърждаването.
Страхотна книга, деликатна, нямаща нищо общо нито с тежката напоителна образност, предизвикваща очакван възторг, и праведно възмущение, нито с първичния директен хумор. Без мелодрама, без лозунги и мъдрости, интелигентна, дълбока. Книга, която те прави щастлив, че си я прочел, че си имал удоволствието да я "изживееш", а покрай нея да научиш за Полин Боти, момиче, което заслужава отделна история!
"Присъдата е смърт" на Антъни Хоровиц
