Освен че рисува, Ерна Ангелова е и автор на текстовете към някои от творбите си. Цветни и усмихващи се като самите картини.
***
Всяка година на 28 май се провеждаше фестивалът на магданозените кюфтета. Традицията беше да се прави голям пазар и всички жени да тъпчат кошниците си със зеленчуци и, разбира се, череши, защото винаги докарваха много череши за празника. После целият град замирисваше на пържени кюфтета – те се раздаваха, разменяха се и се продаваха навсякъде и не беше проява на лош вкус до вечерта да преядеш така хубаво, че да не хапнеш магданозено кюфте поне до първи август. Градът имаше своите закони и те бяха толкова свободни, колкото и жителите му.
Примерно имаше празник на сините обувки – и хоп! – всички се понасяха с обувки във всевъзможни модели и всевъзможни нюанси на синьото; друг традиционен празник беше на черешите – точно един ден след магданозените кюфтета. Имаше празник на думите, на бездумите, на вишновката, на шапките, на тортите, на кафето, на дините, на просекото... и т. н. Това бяха битовите празници, но имаше и официални – всички празници, свързани с морето – денят на моряка, на котвата, на шхуната, на мачтата, на компаса, на кърмата, на грота, на такелажа, на пристанището, на рибарите, на руля, на рома...[[more]]Хората почиваха и работеха, когато искат, и това не беше обвързано с празниците, а само със собствените им желания. От южната страна беше пристанището и градът беше обърнат натам; това беше вътрешно море, а от север беше външното, открито море, откъдето не се знаеше какво може да дойде. Затова морски плашила стояха на стража, те имаха всъщност малки наблюдателници и още по-малки камери. Обаче понякога всичко се променяше, можеше югът да стане север, а изтокът – запад. Всичко зависеше от градския компас.
