Познаваме Мария Попова от блога й Brain Pickings, в който тя ни разкрива своето вечно търсене на връзките между идеи от науката и изкуствата, което представлява и едно своеобразно търсене на смисъла на човешкия живот.
В най-новата си книга “Фигури” Мария Попова ни представя няколко исторически личности – Йохан Кеплер, Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили Дикинсън и Рейчъл Карсън, свързани помежду си и с други велики умове чрез своите търсения, идеи и чрез любовта. Може би не всички имена са ни напълно познати, тъй като тя избира да ни разкаже именно за онези хора, които са “капки в океана” на нашата цивилизация. Като че ли винаги търсим “големите риби” (по Дейвид Линч) и забравяме за малките постижения и скромните истории, от които всъщност е изтъкано човечеството.
“Прекарваме живота си в опити са определим къде свършваме ние и къде започва останалият свят.”
А няма нужда. Сигурно се чудите каква може да бъде връзката между скулпторката Хариет Хосмър и астронома Мария Мичъл например. С “Фигури” авторката ни показва, че истината и красотата вървят ръка за ръка и напразно се опитваме да разделим възприятията си за света между наука и изкуства, факти и чувства. Океанът, изследван от океаноложката Карсън, е същият, в който плава Фулър, за когото ще пише Уитман. А трудът на Карсън ще вдъхнови Херман Мелвил за романа му “Моби Дик”.
“Всеки ненаситен читател знае, че за мисловния Вавилон няма система на Дюи. Разхождате се сред купчините в лабиринта и идеите ви прескачат като прашни зайчета, оформени от петънцата, покриващи неизброимите, прочетени много отдавна книги.”
Както капките в океана и атомите в материята и ние, хората, сме в постоянно взаимодействие един с друг. И в постоянно движение, защото не спираме да търсим себе си, в другите, в идеите, в любовта и в математиката.
