Неделен книжен клуб

Филип Рот и изкуството да пишеш

Това е творба на Рот от далечната 1979 година, в която той за първи път представя своето алтер его Нейтън Зукерман – авторовия глас в много от по-късните му произведения.

Филип Рот и изкуството да пишеш

Когато някой ден дадат Нобеловата награда за литература на Филип Рот (а се надявам любимият ми автор да доживее този момент), сред причините за връчване на отличието обезателно трябва да пише: невероятен писател, изключителен стилист и майстор на словото. И макар че на практика всеки голям писател е такъв, или такива са претенциите му, в съвременната литература няма втори като Филип Рот.[[more]]Книгата „Писателят призрак“ е идеално доказателство – една малка, само 180 страници книга, всеки ред от която е прекрасен. Това е творба на Рот от далечната 1979 година, в която той за първи път представя своето алтер его Нейтън Зукерман – авторовият глас в много от по-късните му произведения. Още тук си личи с пълна сила умението на Зукерман да разказва, неуморното му любопитство към света и хората наоколо, амбивалентното му отношение към еврейските традиции и ценности и проблемите му с жените. Теми, които Рот е разгърнал подробно в следващите си книги.

Героите в „Писателят призрак“ са само четирима, а времето на действието е по-малко от едно денонощие. В тиха провинциална къща се събират под един покрив младият Нейтън, още студент, послушно и интелигентно еврейско момче, домакините – великият и загадъчен И.А. Лоноф, неговата изстрадала, отчаяна съпруга с ироничното име Хоуп (Надежда) и гостенката на семейството, почитателка и може би любовница на Лоноф, Ейми. Всеки от персонажите се оказва оплетен в сложни връзки с другите, къде истински, къде илюзорни. Нейтън, който както винаги е само страничен наблюдател, пречупва всичко видяно през историите и цитатите на цяла плеяда велики писатели, помагайки си с томовете от библиотеката на домакина.

Критиката често нарича този роман на Рот „книга-огледало“ заради многото намесени писатели и сюжети, които се оглеждат един в друг. По-важното е обаче, че тази книга се оглежда в нас, и това е дарбата на Филип Рот.