Някак съм свикнала - детективите, които познаваме от киното и литературата, да бъдат екстравагантни. Върнете се няколко крачки назад – Еркюл Поаро е спретнат и леко откачен на тема „чистота“, Мис Марпъл е загадъчна и умна старица, Шерлок Хомс е просто гений, детектив Коломбо е разсеяният и всезнаещ феномен… Всеки от тях си има някаква негова черта, която определя и начина му работа, и успеха, който има в разкриването на убийствата. И може би това ме изненада най-много в образа на комисар Монталбано - че той се оказа просто нормален.
Запознах се с него чрез романа „Формата на водата“, първият от криминалната италианска поредица на Андреа Камилери. Монталбано е млад, влюбен и изключително умен мъж, който разрешава загадките с логичното сглобяване на фактите. Боравейки само с „чиста информация“, която събира самостоятелно от своите сигурни източници, той просто подрежда картите на масата, за да погледне истината в очите, такава каквато е.
[[more]]Във „Формата на водата“ ще търсите убиеца на инженер Лупарело, намерен при изключително странни обстоятелства и който ще се окаже съвсем друг човек, в пъти по-различен от публичния си образ. Заедно с комисаря ще навлезете в живота на инженера, за да се запознаете с обкръжението му, ще изслушате предположенията на колегите и ще разберете истината. Романът малко бърза, историята е разказана накъсано и някак непълно, за да напрегне нас, читателите и да ни накара да мислим повече. Предупреждавам, че, четейки тази книга, ще искате да разберете какво стои зад хилядите предположения, които умът ви ще има. Така четенето ще се превърне в упражнение по логическо мислене и вътрешен диалог за изход от това непонятна загадка. Не очаквайте почивка, комисар Монталбано няма да ви остави на мира, което може да се окаже „неговата черта“…
