ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Форсиране на романа като река" – трябва да се прочете!

"Форсиране на романа като река" – трябва да се прочете!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обичам да казвам, че отвсякъде ни залива продукция на обичайното ниво на посредственост. За мен то е онова, което наричаме средна интелигентност. И всеки притежаващ такава може да "сътвори" каквото и да било, в която и да било област, и то да изглежда сносно. Дори настоящето "ревю" на един великолепен текст от Дубравка Угрешич е такова (уви!), защото за мое огромно съжаление нямам и грам от таланта на авторката. Това не е страшно, разбира се, доколкото се осъзнава.

Плашещо е обаче, когато – както е "предвидено" в романа – обикновени, клиширани, дърпащи първосигнални струни произведения биват съзнателно въздигани като откровения, докато даровитите автори са определяни като маргинали, а произведенията им (в най- добрият случай) са етикетирани като снобски.

"Форсиране на романа като река" е писан в края на 80-те години на миналия век в една вече несъществуваща държава. Сюрреалистичната ирония, която описва протичането на един литературен фестивал, на моменти е толкова комична, че не можех да сдържам кикота си, разпознавайки картини от младите си години, когато организирано ни влачеха за пълнеж на такива мероприятия. Това си е истинско "антиносталгин" хапче, без странични ефекти! Целият застой, имитиращ развитие, фалшът, приучената безпомощност, подчиняването на конюнктурата, неспособността да преодолееш инерцията и страхът от оттласкването от нея са описани пестеливо, без залитане в излишна емоционалност, дистанцирано с умерени хиперболи и гротескност.

Живи, ярки образи, чиито наследници все още властват. Една великолепна книга, която не просто препоръчвам, а имам желание да я натикам в ръцете ви и да заповядам: "Чети!", нищо, че това е един абсолютно, неправилен подход.

 

„Хроника на камък“ на Исмаил Кадаре

„Хроника на камък“ на Исмаил Кадаре

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...