Харесвате ли книгите на Франсоаз Саган? Ако да, тогава знаете колко много от нея има в тях. И не в буквалния смисъл на преразказване на случки – Саган не е банална писателка и никога не разказва за себе си – а в смисъла на дълбоко и проникновено познаване на хората и чувствата, за които пише. Тъгата, отчаянието, отегчението и на другия полюс - лудото празнуване, веселбата в най-крайните й форми – това е самата Франсоаз, това са книгите й.
Успехът идва при нея бързо и неочаквано. Когато публикува „Добър ден, тъга“ тя е още непълнолетна и се налага баща й да подпише договора с издателството. Скоро книгата става световен бестселър, а авторката й – милионерка.[[more]]Книгата на Жан-Клод Лами разказва доста подробно за ранните години на Саган и по-пестеливо за зрелия й живот и двата й брака. Цитати от нейни писма и интервюта са предадени добросъвестно и обилно, така че се добива добра представа за тази необикновена жена. Има само един проблем – самият автор на книгата изобщо не разбира героинята си. Той непрекъснато се опитва да разсъждава от нейно име, да обяснява защо тя е направила едно или друго, вместо да остави книгите и статиите й да говорят вместо нея. Лами е написал книгата си, опитвайки се да вкара тази луда и странна жена в тесните рамки на мъжката логика и схема на света. Ние, момичетата, знаем, че понякога в действията ни няма логика. И точно това прави емоциите силни, а думите – незабравими. Струва ми се, че една жена би разбрала загадката Франсоаз Саган по-добре.
Иначе книгата е пълна с познати имена от културния живот на Франция, с пикантни истории и моменти на луди приключения, споделени от приятелите на Саган. За почитателите на френската култура това е интересен поглед зад кулисите на една Франция, която вече не съществува.
