Дълго време се е смятало, че жените не трябва да пишат, че са лоши писателки, че женското писане е несериозно и повдига само никому незначими теми. Щастливи сме, че живеем във време, в което на авторките не им се налага да се затворят в стаята си като Емили Дикинсън, потъвайки в своя собствен свят, без възможността написаното от тях да стигне до читателите.

Все повече писателки вече дръзват и да засегнат значими социални теми като абортите, суицида, сексуалното насилие - проблеми, за които жените дълго време не смееха да говорят открито. 

Преди дни Френската романистка Неж Сино спечели наградата “Фемина” за най-добър френски роман с "Тъжен тигър" (Triste tigre) - разказ за кръвосмешението, което е преживяла като дете, и есе за сексуалното насилие.

Автобиографичната книга разказва как малката Неж редовно е изнасилвана от доведения си баща между 7 и 14-годишна възраст. Семейството живее в Алпите през 90-те години, водейки донякъде маргинален бохемски начин на живот. През 2000 г. Неж и майка ѝ подават жалба и мъжът е осъден на девет години затвор. Години по-късно Неж Сино разказва сърцераздирателно за случилото се с нея. Без патос, без оплакване. Тя буквално се опитва да извади щифта от това, което нарича своя "малка бомба".

Това е смразяваща история за дете, подложено на системно изнасилване от възрастен, който е трябвало да я защити. Текстът ни въвлича в чувствително, интелигентно и проницателно искрено размишление. Тази книга е изповеден разказ, който е колкото за фактите и тяхното невъзможно обяснение, толкова и за възможността да ги изречем, да ги чуем. Тя е изследване както на силата, така и на безсилието на литературата. За да разкаже историята си, авторката се опира и на други текстове, други истории. Тя ни повежда към радикално препрочитане на "Лолита" на Набоков, Вирджиния Улф и много други текстове за кръвосмешението и изнасилването. Тя разказва какво се случва в главата на палача, представяйки не само гледната точка на жертвата. Съвсем спокойно можем да повторим въпроса, който поетът Уилям Блейк задава на Тигъра: "Как може Този, който е създал Агнето, да създаде теб?

Разказът на Неж Сино ни отвежда в общността на онези, които са познали "другото място", мястото на нощта и злото, които са успели да избягат от него, но са завинаги белязани от него, застанали на границата между мрака и деня. Там няма устойчивост. Няма забрава, няма прошка. Само опит да се задържиш на краката си, да напишеш историята си като "малка самоделна бомба, която взривяваш съвсем сам у дома, в уединението на читалнята си". Тя притежава интензивността и крехкостта на нещата, замислени в самота и гняв.

Нека си припомним, че също френска писателка, засягаща предимно женски теми, спечели Нобелова награда за литература през 2022 г. “Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече” - гласи анотацията на романа “Годините”.

В този свой колосален труд Ани Ерно разказва именно женската гледна точка за всичко, което се случва в един тъй кратък, но иначе наситен с толкова политически, социални и лични преживявания, живот. В книгата само е докосната най-значимата тема в творчеството ѝ - абортът, който тя преживява като студентка и една не губи живота си, и който по-късно описва в книгата “Събитието” (L'Événement). По времето, когато Ерно е студентка, 60-те години на миналия век, абортите във Франция са забранени със закон. На момичетата се налага да извършват процедурата нелегално и по много опасен за живота начин. Много от тях умират. Ани Ерно е била на косъм от смъртта. Този разтърсващ, много кратък роман, е задължително четиво за всеки - мъж или жена. Защото обществото не трябва да допуска това да се случва отново. В Северна Ирландия абортът все още се смята за престъпление. В Полша абортът е разрешен, само ако животът на майката е застрашен. В някои американски щати абортът все още е забранен.

50 години след историческото решение на Върховния съд в САЩ по делото "Роу срещу Уейд", което гарантираше правото на аборт като защитено от Kонституцията, през 2022 г. то беше отменено и това постави началото на изготвяне на ново законодателство в отделните щати. Десетки щати, управлявани от републиканците, забраниха абортите, а в други започнаха процедури за налагането на такава забрана. Нобелът на Ерно дойде точно навреме, като привлече американската читателска аудитория към творчеството ѝ, затвърждаващо мнението, че е престъпление към жените да не им се дава право да вземат сами решения за телата си.

Струва си да се отбележи и книгата “Не се раждаш покорен, а ставаш такъв” на Манон Гарсия от 2021 г. Книгата ѝ "Не се раждаш покорен, а ставаш такъв" (в оригинал “On ne naît pas soumise, on le devient”) предлага първото задълбочено философско изследване на женското подчинение, като се фокусира върху мисленето на Симон дьо Бовоар и върху по-нови разработки в областта на феминистката философия, епистемологията и политическата теория. Според нея подчинението не е свързано с някаква "женска природа", а е резултат от социална обусловеност. Тя анализира причините, които тласкат жените към подчинение, и изтъква парадокса на съгласното женско подчинение, включващо един вид "изчисляване на разходите и ползите". 

Правото на аборт ще бъде записано във френската конституция