Филип Рот със сигурност ви е познат, поне като име, защото той е вероятно един от тримата най-известни живи американски писатели. Но ако още не сте имали възможност да прочетете нещо негово, „Гърдата“ е добро начало. Това е преображението на един съвременен Грегор Замза, но не в буболечка, а в гърда. В огромна, говореща и мислеща женска гърда с мъжко его, която лежи в хамак, приема посетители и води задълбочени спорове с психоаналитика си. Книгата е съвсем малка, но „Преображението“ също е малка книга, подобни истории нямат нужда от много място за обяснения. Драмата е ясна, безизходицата очевидна.
Не и в този случай. За времето между Замза и Дейвид „Гърдата“ Кепеш (който символично е професор по литература, преподаващ Кафка), светът се е променил толкова много, че вече е напълно приемливо да се живее като гърда. Толерантността и теориите за неуловимата граница на нормалното позволяват в обществото да се впише всеки, така че да получи съответстваща грижа, посещения от роднините, своята доза психотерапия и дори секс. От самотата и отчаянието на Замза няма и следа – героят в „Гърдата“ по-скоро се чувства като в центъра на реалити шоу, което може би наистина е вярно.
Написана увлекателно и приятна за четене, книгата задава твърде необичайни въпроси. Най-лесно е да се каже, че всички сме изпадали в подобни състояния на пълна неадекватност към заобикалящия ни свят, но това е само единият отговор. Останалите намерете сами.
