Неделен книжен клуб

"Гениалната приятелка", Елена Феранте

Влюбена съм в тази книга, която досущ прилича на стар черно-бял италиански филм.

"Гениалната приятелка", Елена Феранте

Влюбена съм в тази книга, която досущ прилича на стар черно-бял италиански филм, едновременно хипнотична и прекрасна и в същото време плашеща и прекалена във всичко. Много емоции, много герои, много случки и много обич и омраза, по италиански шумни. Неапол, който изглежда се е променил твърде малко през последните десетилетия, сякаш оживя пред мен с една история, която ме погълна напълно. [[more]] Лила и Елена, приятелки от рождението си, вече са възрастни, с отдавна пораснали деца. Един ден синът на Лила се обажда на Елена разтревожен, защото майка му е изчезнала за пореден път, но сега изглежда не желае да бъде намерена. С нея са изчезнали и всички следи за съществуването й – от роклите в гардероба до изрязаните снимки. Лила се изпарява, сякаш никога не е съществувала, и Елена ще я запази по единствения начин, който умее – като запише тяхната история.

Ето ги в далечното време на детството, двете на по шест години, в първи клас – деца от квартал, в който няма нито един грамотен родител. Лила обаче може да чете и да смята наум – неочаквано за дребната и вечно мръсна дъщеря на обущаря. Лила е във всяко отношение различна и е колкото опърничава, толкова и умна, запомняща всичко от пръв поглед и първи прочит. Елена е старателна, внимателна и умна, така че двете напредват еднакво добре в училище, всяка по своя си начин.

Неапол през 60-те не е място, където на образованието на момичетата се гледа с добро око. Шести клас е абсолютният максимум и докато Елена продължава в гимназия с цената на лишения в семейството и помощ от учителката в кварталното училище, Лила остава у дома. От дребното и мръсно дете пораства красива и неспокойна жена, чиито мечти и копнежи, за жалост, не стигат извън махалата, в която месарят и сладкарят са върхът на социалната йерархия.

Елена и Лила са двете лица на жената от онова време, малко абсолютизирани в своята крайност, но независимо от това напълно реални, убедителни и близки. Предстои да четем продължението на тяхната история в следващите книги на Елена Феранте.

Съвсем неслучайно тази книга ми беше подарена от любима приятелка. По някакъв начин този живописен портрет за силата на момичешките приятелства и тайните, които никой друг няма да научи, е валиден и днес за нас. Прекрасен символ – споделете тази книга с приятелките си!