ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жените на Истанбул

Жените на Истанбул
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

 

Когато първата преведена книга на един автор е толкова необичайна и хубава, както беше с „Любов“ на Елиф Шафак, това прави очакванията към втория й роман на български прекалено високи и свързани с поетичност, мистика и мъдрост, които поне аз вече свързвам с нейния стил. Веднага ще кажа, че в този смисъл „Копелето на Истанбул“ ме разочарова и определено не е толкова запомняща се и необичайна като „Любов“. От друга страна има много прилики и общи моменти между двете книги – действието отново се развива паралелно в два свята – в Истанбул и в Америка, героите се борят главно с личните си демони, макар че съдбата им е тясно свързана с историята и отново в центъра е приятелството, любовта, близостта между хората и магическата сила на тази близост, противопоставени на предателство, тайните и призраците от миналото. Онова, с което „Копелето на Истанбул“ ме спечели беше, че всички герои в книгата са жени. При това те са жени в Истанбул – в един доминиран от мъжете град и свят, Елиф Шафак разказва историята на семейство Казанджъ, три поколения жени под един покрив, които съжителстват в пълна хармония, макар че представляват почти пълна противоположност помежду си – от набожна и забрадена ясновидка, до скандално облечена самотна майка, собственичка на салон за татуировки. Всички тези женски съдби са обединени от любовта към семейството, към готвенето и подправките, които играят особена роля в тази книга. В историята е вплетен и турско-арменския въпрос, емоционално разгледан от позицията и на двете страни. Макар и да не е най-хубавата книга, която съм чела, все пак това е една отлично разказана и много интересна история, от която човек може да се трогне и да научи нещо, а това е напълно достатъчно, за да посегнем към нея в книжарницата без да съжаляваме.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...