ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Георги Господинов и всичките наши истории

Георги Господинов и всичките наши истории

ИК "Жанет 45"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Весели, тъжни, малко заядливи, много романтични, следобедни, носталгични – всяка от тези истории е наша история. Георги Господинов ги е извадил от тяхната делничност и ги е разказал – свръхкратки и живи.

„Всичките наши тела“ е последната книга на Георги Господинов и тя съдържа разказчета, най-дългото от които е една страница. Темите, а на много места и героите, са силно свързани с другите книги на автора и това е само още една причина тази книжка да се чете с такова удоволствие. За почитателите на Георги Господинов всяка история е позната и мила, като разказ от дома. Изобщо това му е най-хубавото и любимото на именно този писател – че разказва нашия живот, нашите истории, с нашите думи. Че гледа с нашите очи на света наоколо и вижда онова, което и ние, но той умее да го разкаже, а ние не. Нали именно това е талантът.

Разказите на Георги Господинов дължат не малко от очарованието си на издателството и художничката. „Жанет 45“ и Люба Халева са направили книгата прекрасна – със закачливи илюстрации, някои от които също са свръхмалки и скрити тук и там по страниците. Част от номерацията например липсва и е заменена от малки илюстрации, свързани със сюжета, или от вездесъщата муха.

Признавам си, че като свърших книгата, веднага я започнах пак, защото ми е приятно да прелиствам историите напред-назад, да си избирам по-любимите и да разглеждам картинките. Едно малко литературно приключение, което с удоволствие можем да подарим на себе си и на приятелките си.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...