Спомням си как във времето, когато, останала сама у дома, ровейки из местата с книги, попаднах на Кнут Хамсун. Бях очарована от стила – някак мистично разтеглен, различен от реалистичния, бил той “критически” или “социалистически” според тогавашните разбирания, които широко рекламираха втория вид като еталон за онези дни. Затова на последния Панаир на книгата, виждайки на специализирания щанд за скандинавска литература ново издание на тези непознати за мен романи, взех книгата.[[more]]Кнут Хамсун е носител на Нобелова награда за литература от 1920 година, а “Глад” е силният му дебют от 1890 г. Независимо от отдавнашната дата на излизането си произведението е учудващо модерно, стилът “поток на съзнанието” е един от популярните и често използвани в съвременните творби.
Образът на гладуващия, устремен към “вечните истини” списвач на статии, затънал в мизерия и в собствените си фантазии, е запомнящ се. Обикаляме с безимения герой из парковете, улиците и църквите на Кристиания, полухалюциниращи от глад... Ако не беше старото име на Осло или някои детайли като газовите фенери, даже нямаше и да имаме усещането, че действието се развива в отминали времена.
“Виктория” е роман за първата любов – любов, стоплила сърцето в детството и останала там до края. Любов несразена от условностите, светла причина за творчество.
Като цяло тази повторна среща с творчеството на известния норвежец остави в мен носталгичното чувство за северно море в мъглива мечтателност...
