Научната литература не е сред типичните книги, за които пишем в Неделния книжен клуб, но специално тази ми се стори толкова интересна, че реших да разкажа накратко за нея.
Купих си малката книжка "Богинята и рогатите глави" на д-р Юлия Боева след една нейна лекция за шевиците от Софийско. Самата аз принадлежа към този регион от поколения назад, но признавам пълната си некомпетентност по отношение на символиката в шопските носии. Знам наименованията на някои от типичните дрехи – например връхната е литак, а ръкавите на ризата са свиленици, и с това почти се изчерпва цялото ми знание. Естествено, въпросът не е толкова в имената, а в символите като език, на който бабите ни са разказвали за себе си и живота си – език, който ние вече не можем да разчетем.
Изследването на д-р Боева е провокирано от комплект сватбени носии – на булката и на свекървата, собственост на Националния етнографски музей.
В бродериите на ризите на младата и възрастната жена се срещат няколко мотива, които са характерни и за много други региони на страната и чиито корени се откриват още в неолита. Именно в първите пещерни рисунки, в стилизираните украси на древните съдове има елементи, достигнали през хилядолетията до българските везани ризи.
Двата най-често срещани елемента са свързани с Богинята майка и с рогатите животни. Като част от културния фон на уседналите земеделци, век след век тези символи се появяват в бродериите на жените, и то задължително предавани без изменение от поколение на поколение. [[more]] Преди около два века светът започва да се променя и под влияние на новото време момите престават да повтарят старите символи на бабите си, като все повече включват творчески елемент в дрехите си, нови и интересни мотиви. Това прави всяка носия различна от другата, но и води до изгубване на хилядолетния език на символите. Почти невъзможно е да се открият оригинални бродерии от старите образци.
В книгата си Юлия Боева се позовава често на статиите на Евдокия Петева, чиито изследвания в момента са изложени в Етнографския музей за доста дълго време. Разгледах изложбата й с много по-голям интерес сега, когато знам малко повече за значението на мотивите. Приказно красиви са родните носии и трудът зад тях е огромен. Добре е ние и децата ни да помним поне малко от онова, което те идват да разкажат.
