Неделен книжен клуб

"Годината на петела" – смелият роман за стрелите, които се забиват в сърцето

Една много емоционална книга за дисиденството, осиновяването и погребаните мечти

Тереза Боучкова превръща в брилянтен роман онова, което обикновено крием – своята безпомощност. "Годината на петела" (бълг. издание в превод на Красимир Проданов, изд. "Персей") е истински феномен в най-новата чешка литература, който повдига капака на "кутията на Пандора". 

"Годината на петела" е роман, който представя една история от живота на самия автор. История, която изобилства от неочаквани признания, от смели разкрития. История, написана смело и предизвикателно, която разкрива една малка част на проблема с осиновяването на деца от малцинствата. 

"Родителите трябва да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът", споделя идеята си за родителството Тереза – главната героиня на тази книга и всъщност нейна авторка. Само че при нея нещата се оказват доста по-различни. Защото стрелите обръщат посоката си, за да се забият в сърцето ѝ.

Романът е и емоционалният разказ за осиновяването на две ромски деца, които обаче се превръщат в зверове. Зверове, които заплашват да унищожат онези, които са им дали безграничната си любов и грижа. Това води Тереза Боучкова към неочаквана равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените мечти, за разочарованията и надеждите ѝ. 

Но тя продължава да търси светъл лъч, иска животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце песен, да е търкулнала се сълза, от която се ражда само усмивка. И споделянето на най-личната история е част от пътя ѝ към светлината. Романът излиза в Чехия още през 2008 г. Дотогава авторката прави няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, само на 20 години, по стъпките му тръгва и Тереза. Подписвайки "Харта 77" – най-известната антикомунистическа инициатива в онази епоха, тя сякаш се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. 

Любопитен факт е, че баща ѝ е прогонен в чужбина и остава дълги години в Австрия. А дъщеря му продължава да страда от издевателствата на комунистическата власт срещу нея, като в същото време се опитва да създаде семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка, а в резултат на всекидневния стрес не може да има собствени деца. Тогава със съпруга си осиновяват едно след друго две ромски деца. И се случва чудо – ражда им се и собствен син.

И още ... 


Именно всички тези събития и житейски несгоди са в основата на "Годината на петела”. А освен това книгата изобилства от интригуващи препратки, от които жълтата преса направо е във възторг.

Дали героят дисидент Павел Кохоут е толкова безгрешен?

И дали наистина майката на Тереза е имала интимна връзка с големия Хавел?

Какво означава да осиновиш ромски деца? 

Книгата и в това е уникална – тя премества все по-навътре, в личното пространство на автора, онази тънка линия между фикция и биографични факти. Написана под формата на дневник, тя всъщност е изпълнена с живо повествование – и когато повествованието набере прекомерно висока скорост, писателката забавя темпото с ясна философска мисъл или кратка отбивка в някое пражко кино.

Така романът се сдобива с очертания на киносценарий, придобива космополитност, превръща се и в произведение на визуалната култура. А в центъра му все така остава нереализираната жена, жертвала себе си за политическа кауза, от която другите се облагодетелстват. 

"Годината на петела" неочаквано стигна до България и това не е случайно. Защото майката на Боучкова е родена в София, а бабата и дядото на писателката живеят в столицата ни до 1947 г. Надявам се и тук тази наистина емоционална книга да омагьоса пламенните читатели, любители на красиво написани истории.

А тези, които искат да се срещнат на живо с авторката, могат да го направят на 16 и 17 октомври в Пещера и София

 

7 любими съвременни писателки, включително Олга Токарчук