Коя всъщност е „Гримираната жена“ в едноименния роман на Франсоаз Саган, публикуван на френски език преди 40 години, но едва сега достъпен за българските читатели? Би могла да е една от героините, която крие уязвимостта и дълбоката си несигурност. Би могла да е картина, около която се заплитат нишки от повествованието. Би могла да е самата Саган, която разсъждава за общочовешката ни склонност да се маскираме и бронираме тъгата и нуждата си от любов.

На корицата на българското издание художничката Люба Халева е нарисувала нежна маска в синьо. Очите не се виждат, от мястото им тръгват само следите от размазан грим. Заглавието е изписано на ръка, сякаш в дневник, сякаш на място, което не е предвидено за широката публика.

Действието на романа се развива в рамките на не повече от десет дни в луксозното, но и ограничено пространство в първа класа на кораба „Нарцис“. Пътниците са красиви, богати и изискани. Олга Ламуру е изгряваща кинозвезда, протеже на режисьора Симон Бежар. Едма Боте-Лебреш е толкова неприлично богата, колкото и съпругът ѝ Арман е скучен. Съблазнителен оценител на картини, жиголо... Редактор на ляво печатно издание, който на сушата може да громи несправедливостта и несъразмерното разпределение на богатството, но тук, на круиза в Средиземно море, е тъкмо с представителите на високата класа. Освен това е женен за наследница на компания и известна фамилия – мистериозната Кларис, с многото грим и многото сухо мартини.

Скъпи тоалети, изтънчена музика, шампанско, светски разговори. Отковеността няма място в този спектакъл. Докато „Нарцис“ пътува, напрежението покачва, двойките се разпадат, прегрупират се. Етикетът все по-малко успява да прикрива горчивината, тъгата и фарса.

Проницателният поглед на Франсоаз Саган вижда отвъд преструвките, разкрива лицето всеки един от героите, като сваля грима и бронята от душата, за да даде път на щастието и любовта. Поне за онези, които ги желаят искрено и ги заслужават.

„Гримираната жена“ е прекрасна социална сатира – колкото горчива, толкова и свежа. Портретите, обрисувани от Саган, са живи и цветни, дори когато са мрачни или изкривени от болка. Като огледала за самия читател.

Кристина Яворова

4 книги за романтичен неделен следобед